След като почти 5 години нищо не написах в собствения си блог е време да напиша нещо. За този период както се казва се сдобих с две деца и куче и както се казва станах един истински нормален средно статистически мъж, съпруг и баща ;)
През този период нямах време много да пиша, беше луда надпревара между деца, семейство, работа и университет. Почти се отказах от хобитата си дет се вика не съм хващал риба на муха от цяла година а предния сезон ходих само един два пъти.
Между временно и COVID-19 ни удари, промени начина на живот на много хора. Включително и моя. Хората се промениха, стереотипа на работа в офис се промени. Аз започнах да прекарвам много повече време на село, много по-малко да пътувам по света.
За последната година и половина имам само едно посещение на US – Distributech в Сан Антонио, което си е лично за мен рекорд по най-малко пътуване за една година. Малко пътувания, но качествени, благодарение на Стефан се запознах с малко, но много години хора, които пък ме научиха на много важни и интересни неща за ютилити бизнеса.
Образованието също се промени – стана в голямата си част онлайн. Личното ми мнение, е че в това има много позитивно (изведнъж бройката на студенти и слушатели в лекциите се вдигна), записаха се доста хора в НБУ от къде ли не. Върнаха се студенти, дет преди това са учили я в Англия я в Германия. За нас преподавателите това беше чудесна възможност да се уверим, че ако ние сме зян, то и колегите навън явно също. Студентите дет се върнаха пак си незнаеха баш като нашите :) тъй че университета мили хора не е критерии – човека е и неговото желание и хъс за развитите. Ако детето ви иска да се развива, ако е любознателно и има интерес и на смет на го хвърлите пак ще стане човек от него. Няма ли и в Харвард да го пратите само си хабите парите, времето и усилията и вашите и неговите.
Та отплеснахме се – позитив – дигна се бройката на студентите, почна по-голяма посещаемост на онлайн занятията, негативите – практическите умения си изискват да се седне на ушите на студента и да се му се помага т.е нужна си е и работа в час.
В последните няколко години след като Нокиа си нарита R&D екипа в България (включително и мен като горд негов архитект) започнахме нещо ново и напълно непознато лично за мен – ThingsLog – smart solutions for smart people.
От топа на ITто и R&Dто изведнъж се озовах в разни дълбоки шахти, до разни водомери и с две думи попаднах в ситуация “Ебало си е мамата”. Най-готиното бе, че с колегата Васко не знаехме абсолютно нищо за ютилити бизнеса, за умните измервания, за водомерите и електромерите и за трудностите в тази сфера.
Та скочихме ние в шахтата, направихме купчина устройства, закачихме ги по разни водомери в болници, лудници и общежития снимахме ги с камери с Raspberry Pi, научихме що е то LoRa, NB-IoT и как аджеба да направиш нещо дет да го хвърлиш в някоя дупка и то да работи маса време с батерия от Кауфланд и дет се вика за пореден път учудихме освен нас си и света.
Беше много смешно, в началото се срещнахме с конкурентите ни и те ни казаха, че нямаме никакъв шанс, не разбираме от тоз бизнес, нямаме връзки и какви ли не неща дет явно ни минаха през ушите. Ние пък бавно, полека и методично си подобрявахме продуктите, пуснахме ги на световния пазар в портали като Tindie и хоп почнаха да ни се обаждат други чичковци с много опит в този бизнес и да искат да пробват нашите. Пробваха, казаха ни, че сме идиоти и не сме копирали от никого и верно не разбираме от този бизнес и в крайна сметка ни помогнаха точно толкова колкото да тръгнат като хората нещата.
The rest is history – нещата тръгнаха, убедихме и други хора да се включат и помогнат, почнахме да печелим проекти и при нас да идват хора с истински проблеми, на които им трябват решения в нашата област. Беше ни леко смешно в началото, но дет се вика в момента има хиляди устройства насам натам в шахти, мази, покриви и чукари, които всеки ден ловят кражби, течове, наводнения, преливания и в крайна сметка служат и помагат на много хора.
Та с това ми дойде пак музата и е време да продължа да пиша в тоз мой блог!